Зависимост и пристрастяване

Кога едно поведение се превръща в зависимост? Каква е мотивацията на зависимото поведение? Къде е границата?

Дадено поведение се превръща в зависимост, когато то придобие много по-висок приоритет от другите поведения, които в миналото са имали по-високо равнище от него, при нормални условия. Може да се каже, че зависимото поведение е това, което е с най-високия приоритет – когато човек използва всяка една възможност с цел да го реализира. Обикновено зависимото поведение се приема за такова, когато продължава поне 12 месеца. В даден момент то може да стане пречка за функционирането на индивида в биологичен и/или социален план. Тъкмо този момент представлява „прекрачването на границата“ на нормата.

Човек може да осъзнава своята зависимост, но въпреки това да продължава да действа по същия начин. Каква е тази мощна мотивация за подобно поведение? Кое е толкова значимо и ценно, чак да привлича личността към собствената си гибел?

Съществуват два основни мотива, които могат да предизвикат зависимо поведение. Единият е стремежът да се чувстваме добре. Другият е стремежът да се прекратим негативните чувства.

Какво ли не прави човек, за да се чувства добре? Какви ли не начини използва той, за да намери щастието? И изведнъж в процеса на експериментиране, той установява, че при дадено поведение той се чувства прекрасно. „Това е!“ Той е открил своя път към щастието и е въпрос на време да стане зависим от конкретното поведение, което ще продължи, докато в замяна получава чувства на удовлетвореност, радост или еуфория. Дали щастието, което зависи от конкретно поведение е истинско щастие?

Стремежът да прекратим негативните чувства действа по същия начин, както и мотивът да се чувстваме добре, по отношение на зависимото поведение. Разликата е в това, че вместо да се стреми към удоволствие и щастие, когато индивидът е в негативно емоционално състояние, той търси начини да се върне в хомеостазата си. Разбира се, когато открие такъв начин, се създават предпоставки за зависимо поведение, което ще се повтаря, докато човек получава облекчение на своите негативни чувства.

Няма значение какъв е мотивът, който поражда зависимото поведение. То е временен начин за решение на проблемите или доставяне на удоволствие. Всъщност всяка една зависимост може да погуби тялото или психиката на човека, ако не бъдат взети някакви мерки. Наша е отговорността да ограмотяваме бъдещите поколения по отношение на видовете зависимости – какво представляват, какво ги поражда и каква е ефективната защита срещу тях.