Създаването на материята

Преди завъртането на безкрайно малките точки (създаването на материята) миналото, настоящето и бъдещето са били еднакви и неделими, т.е. не е имало време, не е имало движение. Това е било вечността – където 1 секунда и 1 милион години имат еднакво значение, т.е. това са понятия без смисъл за този период на вечност.

Вечността не означава безкрайност. За вечността безкрайно много време и нула време (безвремие) са едно и също нещо – понятия без смисъл. Въпросът „колко е бил дълъг периода на вечност” е нелогичен, защото там няма движение, няма време, няма продължителност. Думата „Вечност” не е най-подходящата за този период. Думата  „Безвремие” е по-подходяща, а най-добре е да се използва „Покой”.

Да обобщим: вселената има две състояния: Покой и Движение. Периодът на Покой се характеризира с двете най-слабо познати за нас неща – безкрайността и пълния покой. Стремежът към равновесие, за който говорехме вече, също е там. Но нещо липсва…

Безкрайно малките сили са способни да приведат в движение безкрайно малките точки, но се изисква проявяваща воля характеристика. Каква е причината за тази Воля и кой е нейният източник? Дали не е изразеният във вселената стремеж към равновесие, когато тя се е намирала в периода си на Покой? Тогава вселената се намирала в състоянието между съществуване и несъществуване. Самата вселена в този период може да се разглежда като нещо в покой. Нещо, което хем съществува, хем не. Нещо, изградено от две материи – безкрайно голяма материя с безкрайно малка плътност, сред която равномерно има безкрайно много точки, които са безкрайно малки и са с безкрайно голяма плътност всяка една по отделно, като около всяка една точка има безкрайно малки сили, чието потенциално действие е постоянно и неизчерпаемо.

Тогава кой е казал „да бъде светлина”? Може би отговорът се крие в безкрайно малката точка, обградена от безкрайно малките сили. Може би е там Волята, която търсим? Или пък има нещо външно, за което нямаме никаква логика и наблюдения?

Ето една от възможностите за това какво е станало при създаването на материята:

Вселената се е намирала в състоянието между съществуване и несъществуване. Това състояние го разгледахме по-горе. При това състояние освен описаните характеристики, да кажем например, че вселената е притежавала и тази характеристика, която търсим – „бог”. Как и по какъв начин се е изразявал той, можем само да гадаем.

Следващия период идва, когато „Волята”(бог) прави част от безкрайно малките точки крайни. Така идва днешното състояние на съществуване на вселената и несъществуване на „Волята”. С това си действие бог извършва божествената постъпка – жертва себе си за сегашната вселена. Слага край на себе си, за да даде начало на всичко, което е във вселената.

Защо му е да го прави? Защо е взел такова решение? Кой знае… Може би просто е приложил истинска божествена свободна Воля и е направил истински свободен божествен избор.

Самият факт, че не са завъртени всички безкрайно малки точки означава, че при завъртането им има избирателност, а не е в следствие на някакъв всеобщ общовалиден принцип. Изглежда има интелигентна (или волева) намеса.

Много е лесно и удобно да кажем, че всички безкрайно малки точки образуват една цялостна безкрайна система, в която стремежът към равновесие се проявява по някакъв начин и така се получава търсената интелигентност (Бог, Висш разум). След това тази интелигентност например привежда в дадено движение част от себе си. Че се образува цялостна безкрайна система – това е вярно, но как става проявяването на стремежа към равновесие в безкрайно малките точки? 

Проявата на стремежа към равновесие в цялостната безкрайна система от безкрайно много точки е все пак проява на същото нещо, на което ние сме проява – стремежа към равновесие. Стремежът към равновесие представлява свещената живототворяща сила, която се проявява навсякъде и във всичко. Тя няма начало. Тя съществува вечно заедно с океана и безкрайно малките точки. Тя е естественото следствие от съществуването на океана и безкрайно малките точки. Излиза, че рецептата за съществуването на вселената е: една безкрайно голяма материя с безкрайно малка плътност (океана), сред която има безкрайно много безкрайно малки материи с безкрайно големи плътности (безкрайно малките точки). Но от наша гледна точка изглежда като състояние между съществуване и несъществуване.

Разширяването на безкрайно малките точки до крайни променя нещата. Вечната проява (проявата на стремежа към равновесие в цялостната безкрайна система от безкрайно много точки) може би „създава” крайните точки, но не ги управлява. Това, което управлява материята е стремежът към равновесие. Крайните точки не са част от цялостната безкрайна система от безкрайно много точки. Веднъж станали крайни, те вече са отделени от цялостната безкрайна система и „живеят отделен живот”, управляван изцяло от стремежа към равновесие.

Тогава „кой съм аз”? Може би аз съм проява на стремежа към равновесие, проява на живототворящата сила? Може би „аз съм (съзнанието ми е) животворящата сила, проявена в този вид материя”? Може би Висшия разум е животворящата сила, проявена в цялостната безкрайна система от безкрайно много точки?