Реалното абстрактно пространство

Нека вземем една точка, която не е в движение. Тя има безкрайно малък диаметър, но също така има и център. Нека до нашата точка поставим още една статична точка. Колкото и да се опитваме да ги поставим точно една до друга, между тях винаги ще има пространство, тъй като диаметрите им са безкрайно малки. Но какво става с центровете им? Те ще стоят един спрямо друг на безкрайно малко разстояние, като това разстояние ще е точно колкото диаметъра на едната точка. Тогава излиза, че двете точки се допират. Какво става?

Две точки, поставени една до друга образуват система, в която те хем се допират, хем не се допират. Ако приемем, че се допират, то излиза, че диаметъра им няма да е безкрайно малък. Ако кажем, че не се допират излиза, че разстоянието между центровете им е по-голямо от диаметъра на едната точка – т.е. те не са една до друга. От този експеримент получаваме, че физически е невъзможно да поставим две статични точки една до друга.

Нека „отрежем” един краен куб от идеално пространство, съставено от точки. Този куб ще съдържа безкраен брой точки. От нашия куб можем да отрежем друг по-малък, който също ще съдържа безкраен брой точки и т.н. Всички тези точки не стоят една до друга.

А как тогава са подредени точките в куба? По-горе казахме че не можем да ги сложим физически една до друга. А ако да ги сложим на определено разстояние между центровете им, то пък ще излезе, че не са безкрайно много. Т.е кубът, който сме взели няма да е куб съставен от точки. От това следва също, че тези точки физически не можем да ги разпределим на определено място. Не можем да образуваме структура помежду им.

Излиза, че нашият куб е съставен от безкрайно много точки, които са на безкрайно малки разстояния по между си. Разстоянията по между им са колкото диаметрите на самите точки – т.е. безкрайно малки. Тогава какво има сред тях?  Сред тях има безкрайно малки разстояния, които са безкрайни на брой. Сумирани тези разстояния образуват крайни разстояния – „очертават” куба. Това, което е сред точките е нещо като космически океан с променлива плътност на „веществото си”. То е навсякъде сред точките и точките са навсякъде сред него. Това е и полето, което поддържа въртенето на точките около оста им, след първоначалното им завъртане. „Океанът” и точките са в пълен синхрон и са статични в случая.

Нашият куб всъщност представлява и абстрактното пространство. Първата му и най-важна характеристика е абсолютния синхрон и статичност. Има ли други характеристики? Може ли да се самогенерира движение?

Нека завъртим около оста си една точка в центъра на нашия куб. Въртящата се точка става с краен размер. Плътността на „окена” около въртящата се точка ще се увеличи, като с намаляване разстоянието до въртящата точка, плътността ще расте. Точките около въртящата се точка ще се сгъстят, тъй като не могат да се допрат. С увеличаване на разстоянието до въртящата се точка, гъстотата на статичните точки ще намалява. Но вече системата в нашия куб няма да е статична, а динамична.

Но нека се върнем на нашия „статичен” куб – преди да завъртим точката в средата. По-горе установихме, че точките в него нито се допират, нито са разпределени през конкретно разстояние. Разпределени са през безкрайно малко разстояние, като сред тях е „океанът”. Как може да се завърти точката в средата? Как може да се предизвика такова задвижване? Чрез прилагане на сила – чрез друго движение.

По-горе установихме, че физически е невъзможно да поставим две статични точки една до друга. А възможно ли е те да образуват система? Необходимо е да са свързани по такъв начин, че прилагането на сила върху едната се отразява и върху другата. Какво представлява силата? Силата е задвижване (или забавяне, спиране), предаване на ускорение.

Това което е завъртяло статичните точки, за които говорихме по-горе, то непременно се е забавило (или напълно спряло). Къде се намира това нещо? То може ли да свързва две статични точки в система? Може би нашият „космичен океан” има тези възможности. Може би той би могъл да свързва дадени статични точки в система при дадени обстоятелства. Може би той има възможност да завърти  дадена статична точка, която от безкрайно малка да стане крайна.