Интуиция

В нашия мозък, както във вселената има подредба. Ние имаме съвкупност от понятия, тези, разбирания, спомени, предположения, чувства и т.н. Когато ни се даде някаква нова информация, ако не можем да проверим нейната достоверност, я „пускаме” сред мозъка си и „наблюдаваме” дали си пасва с останалото или контрастира. Това нещо можем да го правим и несъзнателно. Този метод на изследване и проверка може да се каже, че интуитивен. Действията ни, основаващи се на този метод, са „по интуиция”.

Например, ако сериозен научен източник съобщи, че са видели с много мощен телескоп, че в космоса се носят огромни градове с големина като галактики, какво ще си помисли човек? Или, ако прочетем, че земята е плоска? Колкото и да е сериозен източникът, почти всеки ще е сигурен, че това са глупости. Защо? Защото просто тези неща няма да се вписват в цялата „картина”, която човек има изградена в мозъка. Това разбира се, не е показателно за достоверността на нещата.

Някога първоначално хората по интуиция са отхвърлили идеята, че земята е кръгла. Просто начина, по който са мислили и знанията, които са притежавали, са били на това ниво. Днешното логично някога е било фантазия. Не че хората са били по-глупави, просто набора от знания и опитност са били такива, че по-логичното нещо е било, че земята е плоска.

Явно да се отхвърлят нещата по интуиция не е добър подход. А да се приемат по интуиция по-надежден метод ли е? Ако сме си изградили в мозъка дадена система от глупости и ни попадне подобна невярна информация, то ние веднага ще я приемем. Това действие ще ни ощети още повече относно разбирането и осъзнаването на вселената.

В крайна сметка, най-добре е да не се приема нищо по интуиция. Вместо това можем да използваме различни методи за проверка, изследване или анализ.