Капанът на лудостта

Както всеки наш орган, така и мозъкът може да получи травми и да се „разболее”. Тогава се наблюдават големи отклонения в реакциите на тялото, в начина на възприятие от сетивата ни и в начина на мислене и себеосъзнаване.

От изброеното, като че ли най-лошото е това, което влияе на съзнанието. Такова въздействие се получава, когато се генерира невярна информация в мозъка (например халюцинациите), когато се заличава вярна информация от мозъка (например амнезия) и когато информацията в мозъка се интерпретира по грешен начин.

Когато се наблюдава даден обект, то фотоните, които влизат през окото в мозъка, причиняват разреждане на дадени групи невронни потенциали за определен период от време (докато се гледа обектът). Така дефакто „се гледа с мозъка”. Когато същите групи невронни потенциали се разреждат поради някакви други причини, но не заради наблюдаване на конкретния обект, то мозъка пак вижда същото, както и при наблюдаване на обекта. Разликата каква е? Огромна – обекта го няма, макар че е видим или може да бъде чут, макар че не издава реален звук.

Причините за такива халюцинации може да са вътрешни или външни за мозъка. При външните причини е необходимо прилагане на енергия директно върху невроните, от външен за мозъка източник. При вътрешните,това ще се получи в следствие на нещо като „силен сън”, докато си буден. Лесно е да се определи дали това са халюцинации, след като бъдат попитани другите хора дали виждат или чуват даденото нещо. А как да се определи дали причините за халюциниране са вътрешни или външни? Необходимо е да се направят необходимите за конкретния случай тестове.

При заличаване на вярна информация от мозъка, няма как да се реагира. Ако има вариант човек да си спомни, то тогава тя не е заличена напълно или я има „записана” някъде другаде, откъдето може да бъде „извикана” обратно. При амнезия вариантът е пак да се попитат другите наоколо – те категорично ще са надежден източник. А иначе амнезията представлява разрушаване на невронни връзки в мозъка.

Какво става, когато информацията в мозъка се интерпретира по грешен начин? Как се подхожда в този случай? Грешната интерпретация на реалността може би е най-голямата спънка за осъзнаването и разбирането на вселената. Съдбата на вселената е конкретна. Интерпретацията на реалността е от изключителна важност. Само че тук и да се попитат другите за тяхната интерпретация, тя може да се окаже грешна. „И сто души да питаш, сто различни неща можеш да чуеш”. В този случай е изцяло необходимо самостоятелно да се изследва, анализира и проверява реалността. Това е начинът за търсене на истината, защото в противен случай, то дълбоко в нас винаги ще има място за някакво съмнение.

Когато в мозъка се нарушава „причинно-следственото” осъзнаване на вселената, то тогава реалността започва да се интерпретира по грешен начин. В тази ситуация не бива да спира да се търси истината, не бива да се отказваме. Там, където има заблуда, все някъде ще има и пропуски, неверни допълнения и грешки в интерпретацията. Постоянно трябва да проверяваме информацията, която получаваме чрез сетивата и ума ни.

Може би „лудостта” е най-тежката форма на нарушено „причинно-следствено” осъзнаване на реалността. В такива случаи е необходимо да се говори с хората, да им се обяснява тяхната заблуда и ако самият човек търси истината, може да оздравее. Болен ли е такъв човек? Ако е болен, тогава всички останали не трябва ли да са просто „по-малко болни” от него? Има ли такъв, който на 100% да осъзнава вярно всичко случващо се в реалността?