Измеренията

Какво представляват измеренията? Колко измерения съществуват?

Ако точката е сфера с безкрайно малък диаметър, то тя се намира в триизмерното пространство, в което живеем. Тогава и правата (или дадена отсечка) се намира в триизмерното пространство. Следователно всички фигури в дадена равнина се намират в триизмерното пространство.

Защо триизмерно? Защото съществуващите обекти ги характеризираме с дължина, ширина и дълбочина. Ако един от тези компоненти е равен на нула означава, че дадения обект не съществува. Да не забравяме, че точката е сфера с безкрайно малък диаметър. А всичко в геометрията е изградено от точки. Всичко се намира в триизмерното пространство, която триизмерност представлява едно цялостно измерение на вселената (реалността).

Но има ли други измерения? Времето не е измерение. То е възприятие за движение в пространството. Движението измерение ли е? За да си обясним движението, е необходимо да задвижим обектите в нашето триизмерно пространство.

Точката може да се движи по линейно направление (фигурите които образува) и може да се върти около ос, минаваща през центъра й.

Ако се опитаме да задвижим точките в една статична отсечка по направление на отсечката, то поради това, че диаметъра на нашите точки е безкрайно малък, при привеждането на сила към част от отсечката (към дадена точка от отсечката), то точките изобщо няма да се допрат (нито пък ще си взаимодействат), т.е. движение няма да има. Ще е необходимо да се приведе сила (сили) едновременно към всички точки и така те ще се придвижат заедно. Това е единствения начин за задвижване на статична отсечка (статична точка) или статична фигура или обект.

Но нека „съживим” нашата точка, нека й приложим дадена сила и да я завъртим около ос, минаваща през центъра й. Какво ще се получи? Ще се появят центробежни сили, които ще превърнат безкрайно малкия диаметър на точката в крайно малък диаметър. Центробежните сили ще уголемят нашата безкрайно малка сфера – ще я направят крайно малка. Колко малка? Зависи от силата, с която сме я завъртели.

Коя сила е противоположна на центробежната? Това е гравитационната сила. Или с други думи – истинската антигравитационна сила е центробежната сила.

Но нека се върнем на „живата точка”. Съживихме нашата точка. Вече не прилича на идеална сфера, но пак ще я наричаме точка. Нека наредим живите точки в отсечка. Отсечката вече ще е с краен брой точки – голям брой, но краен. Да приложим сила към дадена точка от отсечката по посока на отсечката. Какво става? Първата точка се придвижва, като предава движението на следващата и т.н. Получава се вълна в отсечката, като след придвижването на последната точка, движението завършва и отсечката се е придвижила. А ако силата, приложена в първата точка се прилага постоянно или на интервали? На интервали – означава отсечката да се придвижва на интервали. Постоянно – ще се получи първоначално вълна (т. нар. ускорение) в отсечката и ако скоростта е постоянна, отсечката ще се движи без да има други „вълни” в нея. На тези принципи става и движението на окръжността около центъра си. 

Освен тримерността, цялостни измерения на вселената са движението на точките около оста си (движение на обектите около оста си) и линейното движение на точките (линейното движение на обектите).

Дотук описахме три цялостни измерения. Има ли още? Движението е свързано с промяна на местоположението и формата на обектите. Понеже местоположението и формата на обектите не е случайно нещо, а е следствие от причини, то сбора от всички местоположения и форми на обектите, нека го наречем съдба на обектите. Излиза, че четвъртото измерение на вселената е съдбата. Има ли още?

Това, на което е израз движението, е пето цялостно измерение на вселената – то е отговорът на въпроса „Защо?”. То е „Причината”, вселенският Закон.

Това „разделяне” на измерения на реалността (вселената) е нещо, което го правим за наше улеснение. Реално физическият свят е едно цяло. Едно цялостно измерение, реалност, съществуване.