Числото от физическа гледна точка представлява изражение на дадено количество или поредност. Ако числата имат сакрален смисъл, то това означава, че и количествата или поредността имат сакрален смисъл. Ако се търси сакралност в тях, то трябва да се абстрахираме от това как се изписват и в каква бройна система се използват. Необходимо е да се концентрираме в количеството и поредността, която те изразяват.
Нулата изразява липсата на количество, а единицата наличие на нещо цяло и крайно, което ще ни служи за еталонно количество. Двойката е съставена от 1+1 (еталон и до него още един еталон, който е равен на него). Тройката, четворката, петицата и т.н. са по същия начин. Тук е мястото да отбележа, че точката (сферата с безкрайно малък радиус) не може да ни служи като еталонно количество, защото изглежда не подлежи на геометрично конкретизиране, т.е. не може да се брои.
Нулата като поредност предхожда единицата, но също така преди „първи” няма никой – заради това е „пръв” и дава началото на поредицата. Двойката е след единицата и е „втори” и т.н. Сакралността може би трябва да се търси и в поредността и в количествеността на числата.
Числото физически, от геометрична гледна точка, означава отстояние (разстояние) от дадена точка взета като начало. Тогава единицата ще представлява еталонно разстояние, двойката ще е на 2 пъти еталонното разстояние от началото и т.н. И по това направление може да се търси сакралност.
Числото 1 /едно/ означава цялостност, еталонност и начало (отправна точка). Това е най-великото число от всички. То стои и управлява всички други. Казва как да изглеждат другите числа, ръководи ги със своите закони и принципи.
Числото 2 /две/ говори за структура на нещо. Означава зависимост от числото 1, нееталонност. Означава съответен етап на нещо, или съответно събитие.
Всички други числа са подобни на 2.
Нечетните ги асоциираме с 1, а четните с 2.
Reality Researcher 