На пръв поглед има всеобщ закон, който обхваща всичко съществуващо – цялата вселена. Също така всичко е предопределено. Тогава може да се каже, че несъмнено живеем в матрица, в илюзия. Но така ли е? Реалността ни определено не е илюзия. Движението го има, няма как да е фалшиво. Каквото и да е, движение има, живот има.
На цялата вселена може да се гледа като на матрица, но не такава като от филма „Матрицата”. Материята, изграждаща живота ни, в основата си е еднородна и еднотипна субстанция. За да съществува нещо извън матрицата, значи да съществува извън физическата вселената. Трябва да не е част от нея и да не се подчинява на закона й.
Ако физическата материя е „създадена” външно от някой „програмист” като някаква симулация или проект, възниква въпроса – защо няма външна намеса върху тази „симулация”? Най-малкото програмистът щеше да извършва наблюдение върху своето творение. Това наблюдение задължително щеше да влияе по някакъв начин върху реалността ни. Щяхме да го забележим.
А дали творението е част от „програмиста” и е в някакво непрекъснато взаимодействие с него? Тогава физическата материя би трябвало да е „създадена вътрешно”. В този случай наблюдението върху физическата реалност, извършвано от „програмиста” не може да се засече. Но и тук възниква основният въпрос – той защо не се намесва? А може ли изобщо да се намеси? Ако можеше да се намеси, щеше ли „да стои и да наблюдава” безучастно мъките и страданията на своето творение?
Reality Researcher 