Физическият смисъл на живота е очевидно самият живот – т.е. да се живее. Целта на живота е да се живее.
Защо например съществува вселената? Защото няма вариант да не съществува. За да се обхване целият смисъл на живота означава, че трябва да се открият всичките причини, които го обуславят. Това е невъзможно, защото означава да открием абсолютно всичко, понеже във вселената всичко е свързано.
А каква е целта на живота? Да знаем целта означава да знаем какво ще стане в бъдеще, защото това, което 100% ще стане – това е истинската цел на каквото и да е било. Ако кажа, че целта ми е била да стана богат, а пък цял живот съм си беден, то значи целта на живота ми е била да си остана беден, а не да забогатея. Просто съм имал желание да бъда богат.
Излиза, че частично можем да си отговорим какъв е смисълът на нашия живот и каква е целта му. Но на първо и основно място можем да кажем, че смисълът и целта е той да се изживее.
Говоря от физическата ми същност, без да отчитам съществуване на духовна същност: Трябва ли да ме е страх, че физически вечно няма да съществувам след като умра, също както не съм съществувал преди да се родя? Защо трябва да се страхувам от неизбежното? Защо да го отхвърлям? Краят ще настъпи също като началото – няма да мога да се противопоставя. Щом е неизбежно, следователно е част от съдбата ми и може да се каже, че е част от същността ми. Защо да ме е страх от самия себе си? Защо да ме е страх от една от целите ми?
Ние постоянно се променяме, постоянно умира нашето старо съзнание, което ражда новото ни съзнание. Замисляйки се за детето, което съм бил преди – няма го вече това дете. Да, променило се е и то до такава степен, че да се каже, че него напълно го няма. И в един момент, когато умрем, просто нашето старо съзнание не ражда ново такова. Това е смъртта от гледна точка на съзнанието – нещо изключително поносимо и безпроблемно. Но от гледна точка на тялото, нещата няма да стоят така – ще е малко по-трудно, както и по-трудно се раждаме.
Reality Researcher 