Законите на съдбата

Предопределено ли е всичко? Имаме ли право на избор? Или вървим по точно начертан път?

Ако започнем да разглеждаме процесите и действията, които стават около нас, ще видим че абсолютно всяко едно действие (движение) е следствие на някакви причини, които пък следват от други и т.н. Излиза, че във вселената всичко е предопределено. Но по какъв начин?

Няма как да се отговори със 100%-ва точност, тъй като факторите, които влияят върху събитията са повече отколкото може да обхване дадено физическо същество. Мислите също са предопределени. Всичко е предопределено, но никой не знае 100 % как точно. Може би само Вселената, ако е разумно същество, знае всичко.

Хората, които виждат далеч в бъдещето, могат да използват знанията си, за да манипулират и оформят в някаква насока картината на бъдещето. Това не означава, че те променят „написаното” – те просто са част от плана на съдбата и стават една от причините за даденото събитие, което те искат да предизвикат.  Но като цяло, тяхното желание да манипулират в дадена насока бъдещето е следствие на други фактори, които влияят на мислите им.

Така изглежда, че нямаме право на свободен избор. Винаги всяко действие, всяка мисъл, всяко движение е породено от фактори, които действат като причини. Природата на живота, на движението, е такава.  Когато решаваме дали да избираме или не, решението ни е също продиктувано от разни фактори. Както нищо не може да се случи „от само себе си”, така и нищо не можем да изберем „просто ей така” без изборът ни да е повлиян от дадени фактори, които да са се комбинирали по такъв начин, че да вземем конкретното решение.

Вървим по точно начертан път, но чертежът е невидим. Всичко е „написано”, но с такъв почерк, че нищо не му се разбира.

Хората, често си задават въпроса „защо на мен?” и „защо аз?”. Могат ли да обвинят съдбата за това, което им се случва? Като физически същества, могат! Но ако го направят, това означава също и да се отрекат от себе си, защото тяхната същност е живото следствие на тези неща, които им се случват. Хората са самоосъзната материя. Материята е отражение на случващите се неща, които я оформят. Един вид, хората са самоосъзнатост на случващите се неща (и „добри” и „лоши”).

За съжаление, на някои същества им е писано да се страдат по-често от други. За съжаление, но пък може да е за добро. Хубавото е, че не знаем точно какво ни е писано. Не бива да се губи надежда. Може пък трудностите да са само за определен период. Това, че всичко е предопределено, не означава, че трябва само да „лежим и да чакаме”. Може да ни е предначертано да „повдигаме планини”.

Leave a Reply

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s