Добро и зло

Има същества, които функционират, разрушавайки други организми – например хищниците. Тяхната същност е унищожавайки да се поддържат живи. Те не са изкуствено създадени, те са успешен начин за поддържане на живота. Това е един от многото естествени пътища на еволюцията. Има същества, които живеят „на гърба” на други, но вместо да ги разрушават, те ги използват и заробват.

Ако хищникът убие жертвата и я занесе на малките си, на семейството си е направил добро, а оставайки децата на жертвата сираци и самото убийство представляват зло. В повечето случаи няма всеобщо зло или добро, а се отнасят за нещо си. Дори някои тривиални понятия е трудно да се категоризират съвсем точно. Например ако животът е нещо добро, а дадено същество страда и се измъчва постоянно, за него това ще е тотално зло. Наистина ли тези две понятия зависят от гледната точка?

Като същества с развит Аз можем да си даваме сметка дали с постъпките си правим лошо. А какво става, когато някой си го е заслужил и така му отдаваш това, което му се пада? Добро ли е това? Защо този някой страда от твоите действия и се озлобява още повече? Така погледнато това е чисто зло. Ами ако някой страда заради твоите бездействия? Не мога да се сетя за нито едно всеобщо добро. Освен това, в течение на времето моите хубави намерения могат да имат лоши последствия и обратно.

Доброто и злото – това са отношенията на дадени същества към други в определени обстоятелства. За да се изследва най-добре едно събитие, трябва да се избегне субективното мнение за него. А иначе всеки иска да се отърве от лошите за него ситуации. Но ако същите „лоши” събития се случват на някой, който не ги смята за такива, тогава те не са негативни за него. Така той би живял с тях без да протестира. Например робът може да се примирява със своята участ – т.е. да не я смята за лошо. Робовладелецът също да не „чувства”, че прави нещо нередно. В този случай и от двете гледни точки нямаме зло. Тогава не е лошо да робуваш ли? Възможно ли е да правиш на някого зло, а той да получава добро?

Това са част от недоразуменията, които могат да се създадат с тези понятия. Най-добре да се разглеждат събитията като обикновени факти и да не им се приписва характер. Само най-мъдрите същества сами ще могат да преценят дадено нещо дали е добро или зло за някого. Не е чудно, че наблягам толкова върху „елементарните неща” – именно те са най-неразбраните в днешно време. Те могат да помогнат за изграждането на точна и цялостна картина на вселената. В противен случай се създават условия за лесно манипулиране на осъзнаването и разбирането на реалността.

Типовете взаимоотношения между две съществата са: добро-добро, добро-лошо, лошо-добро, лошо-лошо, добро-неутрално, неутрално-добро, лошо-неутрално, неутрално-лошо и неутрално-неутрално. Общо 9 на брой. Човек прави добро или зло на дадено същество, когато влияе позитивно или негативно на съществуването му. За да се направи оценка на взаимодействието, е необходим конкретен случай и то, разгледан във всички аспекти. Излиза, че „най-чистият” и сигурен начин да не се навреди на дадено същество, е взаимоотношението неутрално-неутрално, т.е. да няма взаимно влияние. Никое действие на човека не може да го дефинира като добър или зъл, защото не се знае какво ще е следствието на постъпката в бъдеще.