Знание и мъдрост

Любезни читателю,

Трудно е да започна да споделям каквото и да е било без да съм сигурен, че ще бъда разбран. Без да зная, че те интересува това, което искам да ти представя. Без да съм сигурен, че това в бъдеще ще ти послужи.

В света има толкова много дезинформация. Това е така, защото няма как да кажеш, че нещо не е вярно, като изхождаш от факта, че ти самият не си го видял, чул, пипнал, разбрал. Как да кажеш, че нещо не съществува, когато то не подлежи на изследване? Вместо това, по-добре да се концентрираме върху нещата, които виждаме и чуваме. Да се заемем тях да доказваме, че са верни. Чрез тях можеш да стигнеш до истините, които точно на тебе са ти необходими. Така няма да си загубиш времето напразно.

Има ли начин да се спасим от невярната информация, ако се концентрираме само върху вярната? Може ли със сигурност нещо да се приеме за абсолютно вярно?

Когато бях малък често мечтаех. Освен това мислех, че колкото и фантастично да изглежда нещо, има немалка вероятност да го постигна. Всичко, което главата ми можеше да роди, според мене беше възможно. Най-много ме заплени идеята да притежавам знанието за всичко. Изпитвах огромен глад за отговори на многото въпроси, бушуващи в мен. Тогава за пръв път съм се преклонил пред ЗНАНИЕТО. Още от малък разбирах, че това е нещо безценно.

ЗНАНИЕТО е като съкровище, което е заровено някъде, и всеки един отделно за себе си трябва да го намери, ако желае да го притежава. Изследвай света с всичките си сетива и го анализирай сам. Единствено по този начин могат да се изградят твърди заключения.  Всички останали сдъвкани тези и изводи подлежат на тълкуване и пресяване, разглеждане и обсъждане. В никакъв случай не трябва да се приемат за абсолютно верни, ако не си стигнал до тях на базата на собствените изследвания и разсъждения.  

МЪДРОСТТА е нещо друго – тя е пътят към ЗНАНИЕТО. Тя е навсякъде около нас. Чрез нея може да се достигнат вселенските истини. Твърденията „наготово”, които не са осъзнати от мозъка, никога няма да бъдат приети от психиката за реални. Моята цел е да ти споделя как човек може да проучва и да изследва вселената, като борави с цялото си същество.

Желанието ми е да спомогна за развитието на светоусещането. Притежаването на знания без разбиране, ще помогне само ако някой иска да бъде един жив носител на информация. Чрез дълбоки и всеобхватни проникновения за вселената лесно може да се намери отговора на всеки възникнал въпрос. На Земята в момента сме тласнати в океани от невярна информация. Понякога не се толерира разбирането, а напротив – заглушава се.

Чрез ЗНАНИЕТО ще придобиеш ли „по-вярна” философия за живота от тази на повечето овчари например, които освен овцете си не знаят друго? Не, няма – и те вървят по един от пътищата на МЪДРОСТТА. Така че, няма да предложа „уникален” вселенски начин на живот. Но мога да помогна за намирането на отговори на въпросите, които човек си задава. Знанието става твое, когато сам си стигнал до заключенията, т.е. ти си доказал теорията или ти си направил теория на базата на собствени изследвания и наблюдения.

Цяла вечност е изминала преди да се родим в тази плът и може би безпределно време ще мине след като тялото ни погине. Определено физически сме деца на безкрайността, в която за определен момент имаме възможност да бъдем на Земята в този ни материален вид. Според тебе важно ли е как ще изживеем дните си тук?

Камъкът например няма избор да стане същество с разсъдък – той е неразумен през цялото си време. Човекът има алтернатива – да бъде като парче скала или да пребивава като осъзнат индивид. Той трябва да прецени дали ще се справи да върви по „трънливия път”, защото ако се провали има голяма вероятност да му се отнеме и възможността да живее като камък. Така може да прекара дните си в трудности, мъки и големи умствени заблуждения. Внимавай да не се удавиш в извора на мъдростта – нашата неопозната и загадъчна реалност. Повечето хора усещат, когато няма да могат да понесат такъв труден път. Тогава те взимат решение даже и да не се замислят за „трудните въпроси”.

Кой е по-мъдър – този, който е преценил, че няма да се занимава с изследване на вселената и реалността, понеже няма да се справи или този, който е преценил, че ще се успее и е тръгнал да търси ЗНАНИЕТО? В случая и двата типа хора постъпват изключително мъдро и заслужават уважение на избора им. Животите и на едните, и на другите са еднакво важни и ценни.

Развили сме се до такава степен, че можем да разбираме изключителни неща за вселената.  Благодарение на еволюцията се е появило съзнанието. То от своя страна се е приспособило за определени условия и се оформил Азът като част от цялостната система на психиката. Съзнанието физически е разреждане на невронни потенциали в мозъка. Локализацията му не е много точна, защото то се разпростира донякъде и в тялото. Невроните не са групирани само в „сивото вещество”, но въпреки това главният мозък е основният „носител” на психиката.

Изглежда, че Азът се „ражда” доста по-късно от тялото и съзнанието и е много по-гъвкав. Той също представлява система от разреждане на невронни потенциали. Като че ли неговите чести и значителни промени са индикация за постоянното му умиране и раждане. Но от друга страна той е част от съзнанието и може пък да се е развил успоредно с него, а не по-късно. Защо една котка например да няма някаква форма на Аз? А и по всичко личи, че има.

Какво е Азът? Изборът да се нарича така не е случаен, т.е. не е „ти” или пък „ние”. Той има представа за себе си като нещо отделно от средата, която изследва чрез сетивата си. Осъзнава, че тялото му си е единствено негово и че го контролира. Разумният Аз разбира, че се е родил в плът, която е преходна. Ако е още по-развит може да проумява и по-сложни неща.

С появата на мозъка, възниква и съзнанието, а наред с това – и Азът. Мисля, че ако за в бъдеще на човека е отредено да притежава и нещо повече, той вече го има в някаква примитивна форма. Но чак, когато се развие достатъчно, ще може да се открои като нещо важно за личността.

Ще споделя как може да се придобиват разбирания за вселената. Всяко нещо го изследвам и проверявам колкото е необходимо, докато не изчистя и най-малкото съмнение. Ако имам колебания, просто не приемам за вярно.

Не претендирам, че идеите ми са истинни и меродавни. Не веднъж ми се е случвало да отхвърлям някое мое хрумване, когато съм осъзнавал, че не съответства на реалността. Свикнал съм постоянно да съм отворен за чужди гледни точки и често подлагам възгледите ми на тестове и експерименти. Това е начинът да се доближа максимално до правилната интерпретация на реалността.

Най-добре е да се изследват първо тези теми, които възникват от само себе си. Отправните точки, които ти предлагам по-скоро са като попътен вятър. Като нещо второстепенно, което не е с приоритет и винаги може да почака то само да се появи в ума. Разсъжденията, които споделям, ще бъдат най-полезни, когато даден въпрос е назрял и вече се търсят отговори. Тогава информацията може най-добре да се анализира и провери. Всичко е значимо по еднакъв начин и описва едно и също нещо – ВСЕЛЕНАТА.

Когато човек отложи размишленията по въпрос, който го вълнува, той продължава да търси отговори на други нива на съзнанието. И някой ден идва до обяснението. Започва да осъзнава и да проумява. 

Хората все повече се вслушват в науката на сляпо, без да изследват основите, върху които се гради. В днешно време се толерира повече знанието отколкото се разбирането. Консуматорството пуска все по-големи корени в различните аспекти на обществото ни.

Ще се постарая да споделя само идеите, които изцяло са устояли на моите досегашни изпити и проверки, което разбира се не означава, че са 100 % -во отражение на истината.

Leave a Reply

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s